Синьо слънце

Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид  коренно променя живота им. Ева изоставя кариерата си на  музикант и се отдава изцяло на детето, а Леон се изправя пред непосилната задача да се справи с вътрешните си проблеми и оцеляването на семейството. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. Обезсърчена от поведението на мъжа си, Ева трябва да се бори и с болестта на детето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата започват да се случват странни неща. Поредица от загадки и мистерии отключват  скрити спомени и поставят въпроси свързани с миналото. Неподозирани  съдбовни връзки и срещи разгръщат нова страница в живота на семейство Елиадис. Дали някои човешки грешки са достатъчно основание да преосмислим нашите избори? Дали да изберем чувството за вина или да преоткрием нова истина, която би могла да ни направи по–човечни и по–мъдри?

***

„Синьо слънце“ е психологически роман за болезнените конфликти, които хората преодоляват търсейки пътя към разбирането и подкрепата. Той е роман с  интересен тематичен избор, сюжет и композиция. В хода на действието преплитането на реално и мистично дискретно кореспондира със света на героите – обикновен, пъстър и изпълнен с неизменните житейски грешки. Заедно с конфликта между душевните светове на героите се изправяме и пред несъвършенствата на човешката природа заплетена често  във възел от екзистенциални въпроси: Разбрали ли сме огромното значение на човешкото съществуване? Има ли стойност човешкият живот още преди раждането? Вещае ли краят на земното ни съществуване едно ново начало?

Това е една история за неподозираните срещи,  забравените избори в живота, завърнали се сякаш да преобърнат хода на съдбата. Той би могъл  да събуди размисъл, желание за ново знание или да отвори стари рани. Ние, хората, сме различни и по различен начин осмисляме действителността. Това, което ни обединява е, че сме живи, че се борим, че правим грешки и се учим да прощаваме.

Светлана Любомирска